wind2008 (Владимир)
27 1680
13 abr 2009, 2:11

Кажи, приятелко добра 

  Poesía » Filosófica
1334 0 34

Кажи,  приятелко  добра,

защо дошла си с таз ръждясала коса,

без грим, без маникюр, без правила...

да вземеш  моята душа?

 

Не виждаш ли, не съм готов

да тръгна с теб по пътя нов

и имам грижи хиляди на брой,

че да угаждам на ината твой...

 

Я,  погледни, небето как сияй,

с морето си разказват приказки без край,

а вечер  морските вълни

флиртуват с ярките  звезди.

 

Край мен художници,  поети, поетеси,

рисуват, пишат,композират песни, 

да ги докосна даже не посмях,

и пред таланта им изпитвах страх... 

 

Вземи таз чаша и пийни,

защо дошла си забрави,

на този труден земен  свят

с дела безбройни още съм богат...

 

Пийни и бавно си тръгни

косата калпава  си прибери, 

в моя петилетен план

за теб не искам и да знам...

 

 

Приятели...Оная с косата...все още чука на вратата...

© Владимир Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • До болка си прав.Но всички се надяваме да си ходи. Още има хляб във нас.Все още има какво да дадем на този свят.

  • Поздрав...
  • Да не си и помисля да влиза!
  • Нямам думи след твоята образност - дано все така да не идва!
  • Значим си, затова Тя ще постои още дълго настрана! Дано!
    Весели празници!
  • Силен стих,почувствах го.Поздрави за стиха!
  • Интересен поглед към тази "приятелка"
  • Излей вода пред вратата,
    да се подхлъзне и пусне косата,
    след това заключи със сто катинара,
    и изхвърли ключа в най-тъмната дъбрава...
    (за да не го намери никога ТЯ)
    Оригинален стих!
    ПОЗДРАВИ!
  • Аз съществувам за да чета стиховете ти. Ти съществуваш, за да радваш с тяхната мъдрост. Между читателя и автора би трябвало да стои само откровението. С безкрайно уважение! Бъди!
  • Тя и на мойта врата почуква, но кого го еня...нямам време сега за нея.
    Още толкова много звезди под небето чакат да ги преоткрия!
    Пък ей на ти имаш и петилетен план!
    Поздравления приятел!
  • Не я пускай дори да припари!
    Поздрави Владо!
  • Да си ходи и хич да не си мисли, че ще те види скоро! Поздрав!
  • Онази с косата може да почака, гледай да не изтървеш русата. С поздрав
  • Я бързо да си заминава!И никакво черпене!
    Пиши си прекрасната лирика и не я пускай да влиза тази грозница Влади!
  • Изгони я!
    Нека да си тръгва.
    Времето за теб не е дошло!
    Толкова ти имаш да ни даваш,
    да си чука другаде това сгурло!!!
  • Влади, приятелю...!
    не й обръщай внимание на тази"приятелка"...
    има живот още...не бързай.
    а петилетки отдавна няма вече...
    пожелавам ти "столетки"...

    след сто години нека заповяда отново "приятелката" ти...
    така й кажи!!!!

    поздрави вълчи...

  • Ще се обърне и ще си отиде! При толкова приятели!
  • О, Влади,
    поет си ти,
    от Бога надарен,
    даряваш ни със своите творби,
    душите храниш и пълниш с благодат.
    Браво
  • Ако наистина беше дошла за теб........сега изобщо нямаше да четем това Поздрави
  • Владо - не я запознавай, Оная с косата, с плановете си. Смъртта не трябва да знае нищо. Животът - също...!
  • тъжно ми стана...Владимир...
    нищо, че си го написал с чувство за хумор...
    забрави я тази...и пусни на чашка при теб...
    старата ти приятелка...Романтиката...
  • Лирическата, с ръждясалата коса, си стои. Пи малко, запозна се с плановете...Засега толкова...
  • преспал /ако/... сменил лирическата с добавяне на последен ред... така се разбиват сърца /отворени/... браво /добре планирано/...
  • Не и отваряй! Тя, ако е решила, влиза без да чука!
  • "все още чука на вратата..."
    Но-о-о, никой не отваря.
  • ... Ех, някога, но... НЕ СЕГА!
    Замисляш, Влади!
  • хубаво, хем весело, но прозират много тъжни мисли...давай по-оптимистично!поздрав !
  • Вдигни глава и ти за таз ръждясала коса,просто забрави!Нека има светлина и обич в пътеките ти!
  • Ако беше красива нямаше да и говориш така,обзалагам се.
    Но е възможно да се лъжа - красивите и умните плашат.
    Каквото и да е - ти оставаш при грижите си.Това е сигурно!
  • Божичко, добре, че не ме виждаш, Влади!
    Ни грим, ни маникюр!
    Само косата ми - златиста, по природа.
    Но пак съм си добре...

    Поздрав за веселия стих!
  • Ето, виждаш ли, сам си написал как небето сияе и приказки си разказва с морето. А това само на хоризонта става.

    п.п.: Много се смях за петилетния план. Много соц, Владо! Безгрижни да са ти петилетките! Сърдечен поздрав!

    п.п.п.: Не ги допускай такива - без грим и без маникюр, та ако ще да са велики поети, поетеси, композитори - грижни или безгрижни, планирани или извънпланови, обекти или субекти, приятели или неприятели. Трябва да са в приличен вид. И това е философия в живота!
  • Ех, Влади колко си прав. Да, таз " Приятелка с ръждясала коса" няма работа с теб !!!
    Тя трябва да разбере, че пред нея стой една нежна душа, едно туптящо сърце.
  • ... грижата винаги е с ръждясала коса... да си ходи... поне за петилетка

    п.п.: надникнах в ника - наистина си от плановиците
Propuestas
: ??:??