Кажи, приятелко добра
Кажи, приятелко добра,
защо дошла си с таз ръждясала коса,
без грим, без маникюр, без правила...
да вземеш моята душа?
Не виждаш ли, не съм готов
да тръгна с теб по пътя нов
и имам грижи хиляди на брой,
че да угаждам на ината твой...
Я, погледни, небето как сияй,
с морето си разказват приказки без край,
а вечер морските вълни
флиртуват с ярките звезди.
Край мен художници, поети, поетеси,
рисуват, пишат,композират песни,
да ги докосна даже не посмях,
и пред таланта им изпитвах страх...
Вземи таз чаша и пийни,
защо дошла си забрави,
на този труден земен свят
с дела безбройни още съм богат...
Пийни и бавно си тръгни
косата калпава си прибери,
в моя петилетен план
за теб не искам и да знам...
Приятели...Оная с косата...все още чука на вратата...
© Владимир All rights reserved.
