21 ene 2008, 6:22

Kak?

893 0 1
 Как?

Как животът си отива?
Как сърцето спира?
Как любовта умира?
Ти не си до мен...

Как римите редя,
за тебе жадно пак горя.
Обичта ми ти вземи
и я запази.

Как ще я запазиш ти,
като не мога да те видя
аз дори?

Как, когато бе до мене,
животът беше пълен с мечти.
Как мечтите пак са разпилени
след като си тръгна ти.

За тебе всичко ще направя,
за теб душата ще продам.
Сърцето си ще го раздам,
за любовта ни, мили,
всичко аз ще дам.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Виктория Димитрова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Събирам на късчета
    малки навред
    безброй разпилени мечти.
    Подреждам ги бавно
    и тръгвам напред
    натам-където си ти...
    Хубаво стихче!

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...