21 янв. 2008 г., 06:22

Kak?

892 0 1
 Как?

Как животът си отива?
Как сърцето спира?
Как любовта умира?
Ти не си до мен...

Как римите редя,
за тебе жадно пак горя.
Обичта ми ти вземи
и я запази.

Как ще я запазиш ти,
като не мога да те видя
аз дори?

Как, когато бе до мене,
животът беше пълен с мечти.
Как мечтите пак са разпилени
след като си тръгна ти.

За тебе всичко ще направя,
за теб душата ще продам.
Сърцето си ще го раздам,
за любовта ни, мили,
всичко аз ще дам.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Виктория Димитрова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Събирам на късчета
    малки навред
    безброй разпилени мечти.
    Подреждам ги бавно
    и тръгвам напред
    натам-където си ти...
    Хубаво стихче!

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...