21 янв. 2008 г., 06:22

Kak?

890 0 1
 Как?

Как животът си отива?
Как сърцето спира?
Как любовта умира?
Ти не си до мен...

Как римите редя,
за тебе жадно пак горя.
Обичта ми ти вземи
и я запази.

Как ще я запазиш ти,
като не мога да те видя
аз дори?

Как, когато бе до мене,
животът беше пълен с мечти.
Как мечтите пак са разпилени
след като си тръгна ти.

За тебе всичко ще направя,
за теб душата ще продам.
Сърцето си ще го раздам,
за любовта ни, мили,
всичко аз ще дам.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Виктория Димитрова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Събирам на късчета
    малки навред
    безброй разпилени мечти.
    Подреждам ги бавно
    и тръгвам напред
    натам-където си ти...
    Хубаво стихче!

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...