21.01.2008 г., 6:22 ч.
Kak?
Как?
Как животът си отива?
Как сърцето спира?
Как любовта умира?
Ти не си до мен...
Как римите редя,
за тебе жадно пак горя.
Обичта ми ти вземи
и я запази.
Как ще я запазиш ти,
като не мога да те видя
аз дори?
Как, когато бе до мене,
животът беше пълен с мечти.
Как мечтите пак са разпилени
след като си тръгна ти.
За тебе всичко ще направя,
за теб душата ще продам.
Сърцето си ще го раздам,
за любовта ни, мили,
всичко аз ще дам.
Как животът си отива?
Как сърцето спира?
Как любовта умира?
Ти не си до мен...
Как римите редя,
за тебе жадно пак горя.
Обичта ми ти вземи
и я запази.
Как ще я запазиш ти,
като не мога да те видя
аз дори?
Как, когато бе до мене,
животът беше пълен с мечти.
Как мечтите пак са разпилени
след като си тръгна ти.
За тебе всичко ще направя,
за теб душата ще продам.
Сърцето си ще го раздам,
за любовта ни, мили,
всичко аз ще дам.
© Виктория Димитрова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
малки навред
безброй разпилени мечти.
Подреждам ги бавно
и тръгвам напред
натам-където си ти...
Хубаво стихче!