21.01.2008 г., 6:22

Kak?

889 0 1
 Как?

Как животът си отива?
Как сърцето спира?
Как любовта умира?
Ти не си до мен...

Как римите редя,
за тебе жадно пак горя.
Обичта ми ти вземи
и я запази.

Как ще я запазиш ти,
като не мога да те видя
аз дори?

Как, когато бе до мене,
животът беше пълен с мечти.
Как мечтите пак са разпилени
след като си тръгна ти.

За тебе всичко ще направя,
за теб душата ще продам.
Сърцето си ще го раздам,
за любовта ни, мили,
всичко аз ще дам.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Виктория Димитрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Събирам на късчета
    малки навред
    безброй разпилени мечти.
    Подреждам ги бавно
    и тръгвам напред
    натам-където си ти...
    Хубаво стихче!

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...