12 nov 2010, 14:38

Как

  Poesía » Otra
641 0 0

как да пиша за онова което чувства сърцето ми 

как да предам радоста на очите ми 

как...

когато не си до мен - липсваш ми

каквото и да правя - мисля за теб

имаше време не беше отдавна когато смъртта бе моят живот

имаше дни в които не исках да се събуждам

как промени това 

как успя да покориш вятъра 

как...

толкова дълго очаквах този момент

толкова малко оставаше да се откажа да бъда човек не си заслужаваше

толкова... а се губи в сянката на време отминало 

как изтри лошите мисли 

как ме пробуди отново за живот 

как...

да бъдеш някой за някого няма по-голямо щастие от това

...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Карлос Димостракиос Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...