26 mar 2019, 9:43

Как

  Poesía
662 2 7

Как се ражда пролетта? 

С топъл дъх и вик на птица. 

А може би с разлистено дърво

и разцъфтяла вишна. 

 

Идва тъй от нищото

и сигурно не я боли, 

щом е толкова красиво! 

 

Кокичета и минзухари по баири, ниви

целуват слънцето свенливо

и посрещат  облака ревниво,

щом опита се да го закрива. 

 

И душата литва. 

Освободена от зимната си дреха. 

Разлиства, за нов живот родена. 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Василка Ябанджиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря! Нямам много време, затова го използвам за четене. Който ме познава, знае защо! От истината не се засягам и се извинявам, ако неволно съм наранила някой! Сигурно такова ми е възпитанието, но се радвам на всички Ви!
  • Харесах! Поздравления, Васи!
  • Харесах и литнах и аз с вас!
  • Хареса ми стиха ти, Васе!
  • Много е красиво!

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...