26 mar 2019, 9:43

Как

  Poesía
660 2 7

Как се ражда пролетта? 

С топъл дъх и вик на птица. 

А може би с разлистено дърво

и разцъфтяла вишна. 

 

Идва тъй от нищото

и сигурно не я боли, 

щом е толкова красиво! 

 

Кокичета и минзухари по баири, ниви

целуват слънцето свенливо

и посрещат  облака ревниво,

щом опита се да го закрива. 

 

И душата литва. 

Освободена от зимната си дреха. 

Разлиства, за нов живот родена. 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Василка Ябанджиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря! Нямам много време, затова го използвам за четене. Който ме познава, знае защо! От истината не се засягам и се извинявам, ако неволно съм наранила някой! Сигурно такова ми е възпитанието, но се радвам на всички Ви!
  • Харесах! Поздравления, Васи!
  • Харесах и литнах и аз с вас!
  • Хареса ми стиха ти, Васе!
  • Много е красиво!

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...