26 мар. 2019 г., 09:43

Как

665 2 7

Как се ражда пролетта? 

С топъл дъх и вик на птица. 

А може би с разлистено дърво

и разцъфтяла вишна. 

 

Идва тъй от нищото

и сигурно не я боли, 

щом е толкова красиво! 

 

Кокичета и минзухари по баири, ниви

целуват слънцето свенливо

и посрещат  облака ревниво,

щом опита се да го закрива. 

 

И душата литва. 

Освободена от зимната си дреха. 

Разлиства, за нов живот родена. 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Василка Ябанджиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря! Нямам много време, затова го използвам за четене. Който ме познава, знае защо! От истината не се засягам и се извинявам, ако неволно съм наранила някой! Сигурно такова ми е възпитанието, но се радвам на всички Ви!
  • Харесах! Поздравления, Васи!
  • Харесах и литнах и аз с вас!
  • Хареса ми стиха ти, Васе!
  • Много е красиво!

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...