26 мар. 2019 г., 09:43

Как

663 2 7

Как се ражда пролетта? 

С топъл дъх и вик на птица. 

А може би с разлистено дърво

и разцъфтяла вишна. 

 

Идва тъй от нищото

и сигурно не я боли, 

щом е толкова красиво! 

 

Кокичета и минзухари по баири, ниви

целуват слънцето свенливо

и посрещат  облака ревниво,

щом опита се да го закрива. 

 

И душата литва. 

Освободена от зимната си дреха. 

Разлиства, за нов живот родена. 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Василка Ябанджиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря! Нямам много време, затова го използвам за четене. Който ме познава, знае защо! От истината не се засягам и се извинявам, ако неволно съм наранила някой! Сигурно такова ми е възпитанието, но се радвам на всички Ви!
  • Харесах! Поздравления, Васи!
  • Харесах и литнах и аз с вас!
  • Хареса ми стиха ти, Васе!
  • Много е красиво!

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...