Как без рими?
Било модерно днес без рими,
да се пишат стихове любими.
Тъй ми каза приятел стар,
мой отдавнашен критик – другар.
Как без рими? – питам аз.
Да не римуваш час по час?!
Да мислиш, мозък да напрягаш,
думи римуващи да търсиш, да налагаш...!
Ами той, животът, в рими си тече!
Може ли човек това да отрече?
Родина, като райска градина.
Депутати с големи заплати,
полиция без никаква амбиция,
митничари вечно зажадняли,
правосъдие страдащо от тесногръдие,
нашата родна медицина – до година до амин(а),
училище римува се с мъчилище.
И народа беден, до тояга просешка доведен!
Така че, приятелю любими,
аз ще си живея с моите рими,
че иначе без грам желание ще си замина,
от моята любима татковина!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
