Как без рими?
Било модерно днес без рими,
да се пишат стихове любими.
Тъй ми каза приятел стар,
мой отдавнашен критик – другар.
Как без рими? – питам аз.
Да не римуваш час по час?!
Да мислиш, мозък да напрягаш,
думи римуващи да търсиш, да налагаш...!
Ами той, животът, в рими си тече!
Може ли човек това да отрече?
Родина, като райска градина.
Депутати с големи заплати,
полиция без никаква амбиция,
митничари вечно зажадняли,
правосъдие страдащо от тесногръдие,
нашата родна медицина – до година до амин(а),
училище римува се с мъчилище.
И народа беден, до тояга просешка доведен!
Така че, приятелю любими,
аз ще си живея с моите рими,
че иначе без грам желание ще си замина,
от моята любима татковина!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мая Всички права запазени
