Как бързо се променя живота!
Спомням си, беше ведра пролетта,
с разцъфнали гори, обсипани
със цвят, а птиците, как пееха,
за нас и с химни вдъхновени,
прославяха живота ни.
Поисках отново всичко да видя,
и извора шуртящ и поляната зелена,
и цъфналия дрян край плета,
убежище на любовта ни, където,
с очи и устни впити, забравяхме света.
Чувах как шепне лекият вятър
и разлюлява клоните на бряста
и розите, в лехите прави на двора,
сякаш диша с тях и споделя
близостта ни.
Дълго гледах, как чудни форми,
природата приема, сякаш тука
беше рая на нашата любов,
сякаш тука беше пламтяла със жар.
Как бързо се променя живота,
отсечен е дрянът с нашите имена,
в двора деца прескачат и играят,
от розите ни, днес няма ни една!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Миночка Митева Todos los derechos reservados
