Как да кажа на сърцето да се смее,
да престане да те обича и копнее?
Да му се моля или да му крещя,
докато отпусне се отново във съня?
Всяка вечер за тебе скърби,
а всеки ден пред тебе мълчи.
И го умолявам за теб да забрави,
но то не ме чува, не иска да знае.
И тази нощ кървави сълзи ще лее,
ще ми каже, че единствено за тебе живее,
ще ме мрази, ще ме презира,
ще ме моли и уморено ще заспива.
Казвам му, че можем само аз и то,
че не ни е нужно ничие легло,
че ти желаеш само и единствено греха,
да се любим и да се забравим след това.
А то – сърцето - не ме разбира.
Знам, че тази болка го раздира,
но по-добре сега да го боли,
вместо парчетата да не може да залепи.
Ако го послушам, болката ще е голяма,
ще ме вини, че нямам воля, нямам срама
и пак виновна ще съм аз,
че то е сляпо от любов във този час.