Galifray (Галифрей Михайлов) Galifray (Галифрей Михайлов)
5 103
22 abr 2015, 16:45  

Как да обичам хората?

779 0 4

Как да обичам хората?

 

Как да обичам хората? Кажи ми, животе?

Кагато те са толкова хищни и зли!

Всеки почти студен и безчувствен робот е -

майстор на интриги и гнусави лъжи.

 

А в света царят войните свирепи!

И навън малолетните изнасилват ги здраво!

А наоколо има хищници и хищни вертепи!

И на улицата децата ги газят направо!

 

Секат дървеса и палят гори,

а света го боли и към смъртта си той пълзи.

Въздуха тровят и не дреме им дори

за на майката природа потеклите сълзи.

 

Дано любовта най-сетне изгрее,

за да спрат нашите сълзи.

Сърцето човешко да запее

и щастието ни да възроди.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Галифрей Михайлов Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

  • Galifray (Галифрей Михайлов)
    Galifray (Галифрей Михайлов)
    Не аз съм добър, Белла. Добри са невинните дечица, които отиват на училище и не се завръщат никога повече, защото пиян или дрогиран шофьор ги е прегазил. Добри са бъдещите невинни бебета, които предстои да се родят в страшния свят, който ще им оставим. Не мислех, че посланието ми е изказано неясно, но определено не си правя самореклама.
  • absent (Наташа Биразова)
    absent (Наташа Биразова)
    Толкова си млад, а така черногледо е отношението ти към света и живота. Вярно, има много жестокост и болка, но има и добри хора, надявам се да ги срещнеш. Иначе като композиция и римуване, стихът е добър.
  • Ve2666 (Василка Ябанджиева)
    Ve2666 (Василка Ябанджиева)
    Боли действителността и безсилието ни! Харесах!
  • toxin (Таня Донова)
    toxin (Таня Донова)
    И аз съм крайна, ама и ти...
    Иначе виждам болката ти и те поздравявам за позицията.

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.1K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0