12 oct 2021, 17:41

Как да се справим с омразата 2

1.6K 4 14


Когато се разкъсват майки в черно
от плач по свойте синове изгубени.
Когато някой ни фиксира с мерник -
куршум отприщва кръв - в реки поройни.

 

Когато има болки и стенания,
със мисли от Забрава поразени,
когато крием ужаса във дланите -
"Кога Смъртта ще дойде да ни вземе?"

 

"Утеха ни е нужна" - каза Вярата,
с Надеждата - да озаптим палача.
И нека съвестта да го накара
да хвърли пушката -
разкаян да заплаче!

 

Надежда да остане за лекарството,
за всяка скръб да търсиме решение,
да развенчаем на Войната царството -
да не превръща хората в мишени

 

на Страсти, Злоба, Завист, Отмъстителност!
Да осъзнаем колко са опасни.
С Любов тогаз, със Воля и решителност
децата наши нека да израснат!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Антоанета Иванова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Вики ми пише, че е утопия, но дори и така да е, надявам се хората все някога да се научат, че има и други начини, освен войната. Дано научат уроците си, в противен случай изходът ще е фатален.
  • Замислящо и силно, харесвам! 🌹 Ако любовта в света стигаше, за да потуши омразата...
  • Надежда има, дори и в тези времена. Войната има различни проявления. Всеки се съпротивлява както може и с каквито средства реши.
  • Докато има надежда ще ни има и нас. Браво за хубавата творба!
  • Благодаря на всички! Мария, отговорила съм ти. Весели празници, Виктория и на всички вас .Вики, права си, но ми се иска, много!

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...