Как да се справим с омразата 2
Когато се разкъсват майки в черно
от плач по свойте синове изгубени.
Когато някой ни фиксира с мерник -
куршум отприщва кръв - в реки поройни.
Когато има болки и стенания,
със мисли от Забрава поразени,
когато крием ужаса във дланите -
"Кога Смъртта ще дойде да ни вземе?"
"Утеха ни е нужна" - каза Вярата,
с Надеждата - да озаптим палача.
И нека съвестта да го накара
да хвърли пушката -
разкаян да заплаче!
Надежда да остане за лекарството,
за всяка скръб да търсиме решение,
да развенчаем на Войната царството -
да не превръща хората в мишени
на Страсти, Злоба, Завист, Отмъстителност!
Да осъзнаем колко са опасни.
С Любов тогаз, със Воля и решителност
децата наши нека да израснат!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Антоанета Иванова Всички права запазени
