Живеем в трудно и тежко бреме, 
тъгата ни натиска и често скърбим, 
без вяра живеем в днешното време
а трябва с оптимизъм, напред да вървим.

Да не гледаме назад тъгата,
трябва напред, да продължим, 
да оставим на Бог самотата, 
която в сърцата си ние държим.

И хората вече са други... така стана, 
за Бог не искат да слушат и подминават, 
а в това бреме, само вярата ни остана, 
които вярват в Бога и го познават. 

Но не всички приемат, много са малко... 
които да вярват и с Бог да стоят, 
а трябва да вярват, защото е жалко, 
че душите без вяра, няма да се спасят. 

През нощта иде плач...
но сутринта радост, надежда, 
не трябва да гледаме снощния здрач, 
а деня от начало как се подрежда! 

За мъката и болката да забравим, 
има надежда, трябва да разберем, 
с вяра в Бог, може всичко да оправим, 
само се иска на него, всичко да предадем. 

Наистина трудно, но има разрешение, 
щом за словото на Бога, ние се държим, 
с него имаме победа и без съмнение, 
само така до края, ние ще устоим.

Трябва ни вяра и жажда за промяна 
близо до Бога, ние да стоим, 
в това време, само вярата ни остана, 
но трябва и с надежда, напред да вървим. 

Сила има в това да бъдем рамо до рамо, 
в молитва към Бога, да се обединим, 
а не да се оплакваме от проблемите само, 
а с молитва към Бог, да ги победим. 

Трябва да изхвърлим, всяко съмнение,
да се молим с вяра и да се спасим, 
с Бога да имаме, постоянно общение, 
само така ние, до края ще устоим!