13 sept 2008, 22:19

Как да забравя?

1.3K 0 5
Как тъгата да прикрия,
радостта да открия?
Плачът да не ехти
и тялото да блести.

Твоите очи да забравя
и теб да намразя.
Към теб да не се връщам,
спомените с усмивка да прегръщам.

Любовта да обикна,
от твоята болка да отвикна.
Безразличието да преживея,
мечтите да надживея.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Кандито Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Любовта да обикна,
    от твоята болка да отвикна.
    Безразличието да преживея,
    мечтите да надживея.
    !!!
    Страхотен финал!!!
    Добре дошла, миличко!!!
    Давай смело напред, защото пишеш хубаво!
    Ще те очаквам с нови стихове
  • Много хубаво!
  • браво!
  • Браво, много ми хареса.Виждам че ти е първото стихотворение, надявам се да не е и последното ! Поздрави! Хайде и едно (6) от мен !!!
  • Чудесен стих! Поздрави!

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...