как докосваш нея
Виждам нея и не спира да боли.
Докосваш нея,а от сърцето ми се стичат кървави следи,
следи навяващи за нашите спомени.
Не спирам да мисля как искам да си мой,
не мога да приема как целуваш нея и нямам аз покой.
Тъга обзема ме сега,
и безкрайни мисли за онези времена.
Когато чувствах,че до мен си ти,
а сега за Бога бездна ни дели.
Сега искам да си тръгна да оставя любовта,
но се обръщам и виждам сълза отново слива ни в ноща.
Иди си ти,не чакай аз да го направя.
Сила нямам за това.
Нямам дързост да забравя
в теб това,което
намерих и не мога да оставя до сега.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Красинка кръстева Todos los derechos reservados
Тъжно и много хубаво 