Скриват се сенките във полумрак,
бавно октомври завесите спуска.
Аз те очаквам на стълбите пак,
знаейки тайно, че ти ме напускаш.
Сливам реалност с мечти и със блян –
с твойта осанка играе си мрака.
Ти ме познаваш, приседнал съм сам –
стълбите пристана мой са и чакам.
Някога все ще си дойдеш, нали!
Даже виелици тук да вилнеят,
аз ще стоя, вътре в мен ще боли.
Как се разделят души, щом се слеят!