Как искам да докосваш с длан косите ми,
да те целувам и обичам до насита,
да не усещаш как минават дните ти
и времето, което бърза и отлита.
Как искам да обичаш мене само,
да бъдеш острова самотен сред морето,
спасителния бряг, очакването дълго
и онзи дъжд за нас, изпратен от небето.
Не бързай, мога да те чакам със години
и да посрещам сутрин изгреви и дни!
Ти обещай ми мигове щастливи
и красота, и обич, и мечти!
Мария Мустакерска
© Maria Mustakerska Todos los derechos reservados