13 jul 2017, 11:59

Как искам да сме слети с воал... 

  Poesía
586 0 0

Когато в лятна, тъмна нощ,
усещам вятърния повей,
гледам хоризонта необятен
със слятото пред него блуждаещо море
и чувам ударите на безкрайните вълни.

Усещам, че си някъде наблизо.
Душата ти кипи!...
А моята бумти!...

Как искам да сме 
слети с воал
и да бъдем един до друг
пред тази красота.

Как искам да сме слети с воал...

© Емил Костов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??