Когато в лятна, тъмна нощ,
усещам вятърния повей,
гледам хоризонта необятен
със слятото пред него блуждаещо море
и чувам ударите на безкрайните вълни.
Усещам, че си някъде наблизо.
Душата ти кипи!...
А моята бумти!...
Как искам да сме
слети с воал
и да бъдем един до друг
пред тази красота.
Как искам да сме слети с воал...
© Емил Костов Всички права запазени