Как ме привлича светлината!...

И топлото. И огъня.

Аз мислех, че съм пеперуда.

И понеже бях-

понеже мислех, че съм-

съвсем обикновена пеперуда,

с две три точки,

светлината ме привличаше.

(И топлото. И огъня. )

По цял ден летях и пиех нектар

от розовите цветове на вишната,

за която се грижеше монаха.

Монахът не говореше.

Само, когато държеше броеницата,

издаваше монотонен звук,

подобен на жужене.

Една нощ се събудих-

как ме привлича светлината!-

от припукването на пламъка.

Монахът беше запалил свещ,

ароматни пръчици и жужеше.

Тогава не издържах.

И полетях към пламъка. И влязох в огъня.

И изгорях…

И се превърнах в светлина.

И топлина. И огън.

И разбрах, че не съм никаква пеперуда,

дори съвсем обикновена.

И разбрах, че не съществува точка.

Как ме привлича светлината!