17.07.2024 г., 10:10

Как ме привлича светлината....

370 0 0

Как ме привлича светлината!...

И топлото. И огъня.

Аз мислех, че съм пеперуда.

И понеже бях-

понеже мислех, че съм-

съвсем обикновена пеперуда,

с две три точки,

светлината ме привличаше.

(И топлото. И огъня. )

По цял ден летях и пиех нектар

от розовите цветове на вишната,

за която се грижеше монаха.

Монахът не говореше.

Само, когато държеше броеницата,

издаваше монотонен звук,

подобен на жужене.

Една нощ се събудих-

как ме привлича светлината!-

от припукването на пламъка.

Монахът беше запалил свещ,

ароматни пръчици и жужеше.

Тогава не издържах.

И полетях към пламъка. И влязох в огъня.

И изгорях…

И се превърнах в светлина.

И топлина. И огън.

И разбрах, че не съм никаква пеперуда,

дори съвсем обикновена.

И разбрах, че не съществува точка.

 

Как ме привлича светлината!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Петър Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...