Не ме мрази, защото аз достатъчно се мразя...
Спаси ме от самата мен! Спаси ме!
И до сега не успях да си докажа,
че не те обичам, че те мразя.
Какъв е той - животът ми? - се питаш.
Шепа болка, тъга, пресъхнали от плач очи.
Сякаш тъмна сянка е надвиснала над нас
и гордостта си никой не ще да победи.
Нима ще мога да бъда пак щастлива,
щом теб те няма?
Щом всичко мое е още твое...?
Пред теб сълзи не лях ...