Как мразя да плача!
Не ме мрази, защото аз достатъчно се мразя...
Спаси ме от самата мен! Спаси ме!
И до сега не успях да си докажа,
че не те обичам, че те мразя.
Какъв е той - животът ми? - се питаш.
Шепа болка, тъга, пресъхнали от плач очи.
Сякаш тъмна сянка е надвиснала над нас
и гордостта си никой не ще да победи.
Нима ще мога да бъда пак щастлива,
щом теб те няма?
Щом всичко мое е още твое...?
Пред теб сълзи не лях
и с арогантен поглед се обърнах
и ти казах: "Върви си!"...
Дори не се опитах да те задържа...
Не спрях да те обичам,
аз просто спрях да го показвам,
но ти така и не разбра...
Какво съм аз за теб? Какво си ти за мен?
Май знаем ние, но само поотделно...
И никого на другия не ще някога признае,
че празно е, безпътно, че кърви отвътре...
Сънувам надежди, куп спомени скъпи...
Как мразя да плача! Как мразя да плача!...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Гйхггхйн Все права защищены
Хареса ми как "не плачеш"... дано да е превъплащение! 
