Как мразя да плача!
Не ме мрази, защото аз достатъчно се мразя...
Спаси ме от самата мен! Спаси ме!
И до сега не успях да си докажа,
че не те обичам, че те мразя.
Какъв е той - животът ми? - се питаш.
Шепа болка, тъга, пресъхнали от плач очи.
Сякаш тъмна сянка е надвиснала над нас
и гордостта си никой не ще да победи.
Нима ще мога да бъда пак щастлива,
щом теб те няма?
Щом всичко мое е още твое...?
Пред теб сълзи не лях
и с арогантен поглед се обърнах
и ти казах: "Върви си!"...
Дори не се опитах да те задържа...
Не спрях да те обичам,
аз просто спрях да го показвам,
но ти така и не разбра...
Какво съм аз за теб? Какво си ти за мен?
Май знаем ние, но само поотделно...
И никого на другия не ще някога признае,
че празно е, безпътно, че кърви отвътре...
Сънувам надежди, куп спомени скъпи...
Как мразя да плача! Как мразя да плача!...
© Гйхггхйн All rights reserved.
Хареса ми как "не плачеш"... дано да е превъплащение! 
