Как не ми отиват тез сълзи!
Как не ми отиват тез сълзи!
Ах, тези сълзи как нe ми отиват,
нали съм силна, нямам право на това,
трябва винаги да изглеждам щастлива,
да вървя с вдигната глава...
Тази физиономия как не ми стои -
на наранено разплакано дете -
и в момента ти се усмихвам, нали,
а знаеш ли как плаче моето сърце?!
То плаче, че не може да си каже,
всичко онова, което още го ранява,
плаче, че не може да разкаже,
замлъква бавно и се вледенява...
Сега ще ти разкажа, че се радвам,
че имам всичко на света,
но ти да знаеш как от болка падам,
че нямам най-обикновените неща...
Нали съм силна, пак ще се изправя
и пак ще вдигна високо глава,
пак театрална роля ще играя
и ще прикривам някоя сълза...
И усмивката ми пак блести,
за всички пак съм най-щастлива на света...
Но как не ми отиват тез сълзи!!!
Нали силните са артисти без душа?!
Изтривам поредната сълза от лицето,
ах, колко по-добре ми е така!!!
Но как се чувствам, когато плаче сърцето,
а аз се смея гласно пред света...
И пак съм силна като буен вятър,
а лицето все така щастливо грее,
докато мога ще се смея на тъгата,
за да не може тя да ми се смее!
25.10.2007
Ах, тези сълзи как нe ми отиват,
нали съм силна, нямам право на това,
трябва винаги да изглеждам щастлива,
да вървя с вдигната глава...
Тази физиономия как не ми стои -
на наранено разплакано дете -
и в момента ти се усмихвам, нали,
а знаеш ли как плаче моето сърце?!
То плаче, че не може да си каже,
всичко онова, което още го ранява,
плаче, че не може да разкаже,
замлъква бавно и се вледенява...
Сега ще ти разкажа, че се радвам,
че имам всичко на света,
но ти да знаеш как от болка падам,
че нямам най-обикновените неща...
Нали съм силна, пак ще се изправя
и пак ще вдигна високо глава,
пак театрална роля ще играя
и ще прикривам някоя сълза...
И усмивката ми пак блести,
за всички пак съм най-щастлива на света...
Но как не ми отиват тез сълзи!!!
Нали силните са артисти без душа?!
Изтривам поредната сълза от лицето,
ах, колко по-добре ми е така!!!
Но как се чувствам, когато плаче сърцето,
а аз се смея гласно пред света...
И пак съм силна като буен вятър,
а лицето все така щастливо грее,
докато мога ще се смея на тъгата,
за да не може тя да ми се смее!
25.10.2007
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Радослава Михайлова Todos los derechos reservados
