Как не ми отиват тез сълзи!
Ах, тези сълзи как нe ми отиват,
нали съм силна, нямам право на това,
трябва винаги да изглеждам щастлива,
да вървя с вдигната глава...
Тази физиономия как не ми стои -
на наранено разплакано дете -
и в момента ти се усмихвам, нали,
а знаеш ли как плаче моето сърце?!
То плаче, че не може да си каже,
всичко онова, което още го ранява,
плаче, че не може да разкаже,
замлъква бавно и се вледенява...
Сега ще ти разкажа, че се радвам,
че имам всичко на света,
но ти да знаеш как от болка падам,
че нямам най-обикновените неща...
Нали съм силна, пак ще се изправя
и пак ще вдигна високо глава,
пак театрална роля ще играя
и ще прикривам някоя сълза...
И усмивката ми пак блести,
за всички пак съм най-щастлива на света...
Но как не ми отиват тез сълзи!!!
Нали силните са артисти без душа?!
Изтривам поредната сълза от лицето,
ах, колко по-добре ми е така!!!
Но как се чувствам, когато плаче сърцето,
а аз се смея гласно пред света...
И пак съм силна като буен вятър,
а лицето все така щастливо грее,
докато мога ще се смея на тъгата,
за да не може тя да ми се смее!
25.10.2007
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Радослава Михайлова Todos los derechos reservados
