24.10.2008 г., 11:10

Как не ми отиват тез сълзи!

832 0 5
Как не ми отиват тез сълзи!

Ах, тези сълзи как нe ми отиват,
нали съм силна, нямам право на това,
трябва винаги да изглеждам щастлива,
да вървя с вдигната глава...

Тази физиономия как не ми стои -
на наранено разплакано дете -
и в момента ти се усмихвам, нали,
а знаеш ли как плаче моето сърце?!

То плаче, че не може да си каже,
всичко онова, което още го ранява,
плаче, че не може да разкаже,
замлъква бавно и се вледенява...

Сега ще ти разкажа, че се радвам,
че имам всичко на света,
но ти да знаеш как от болка падам,
че нямам най-обикновените неща...

Нали съм силна, пак ще се изправя
и пак ще вдигна високо глава,
пак театрална роля ще играя
и ще прикривам някоя сълза...

И усмивката ми пак  блести,
за всички пак съм най-щастлива на света...
Но как не ми отиват тез сълзи!!!
Нали силните са артисти без душа?!

Изтривам поредната сълза от лицето,
ах, колко по-добре ми е така!!!
Но как се чувствам, когато плаче сърцето,
а аз се смея гласно пред света...

И пак съм силна като буен вятър,
а лицето все така щастливо грее,
докато мога ще се смея на тъгата,
за да не може тя да ми се смее!


25.10.2007

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Радослава Михайлова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много силно!!!Докато го четях настръхнах!!!Поздрав
  • Благодаря ви! Много ми е лично това стихотворение, много изживяно, докато го писах треперих. Безспорно то е едно от най-скъпите ми творби! Често си го чета и си казвам "И този път трябва да съм силна, и този път няма да се предам, ах как не ми отиват тез сълзи!" Казвайте си го и вие и аз вярвам, че ще успеете да пресушите сълзите все някога, все някога...
  • Много добра идея,хареса ми много.Имаш ли скайп за да си пишем?
  • Аплодисменти!!!
  • "..докато мога ще се смея на тъгата,
    за да не може тя да ми се смее!"
    Точно така.Поздрав!

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...