След нашата раздяла аз как си обещавах

                                да не плача и тъй да стане се надявах,

                                обаче друго стана да сдържам не успявах

                                сълзите си, не воля, а сила аз им давах.

                                Реших да давам сила, аз исках да си моя,

                                без теб разбрах тъмен облак какво, какво е,

                                без теб разбрах стрелките как истински застиват,

                                гуми едри черни – минутите ми сиви.

                                Минутите със сълзи, тъй плачещи минути,

                                аз плача и се лутам, да, плача и се лутам,

                                корав ще бъда много, колко си го повтарях,

                                усещах как безумно, безшумно се събарях

                                Теб няма те и страдам, безкрайно много страдам,

                                повалят ме, със сълзите и аз просто падам,

                                сълзите ми не спират, не искат да се спират,

                                поводи за пътя си всеки път намират.

                                Как пак да обещавам, как пак да обещавам,

                                как да го изпълнявам, как да го изпълнявам,

                                винаги се лъжа, мен лъжа сполучливо,

                                ще плача всеки път като обич си отива.

                                Как пак да обещавам, всеки път обещавам,

                                сълзи проливам и няма как да изпълнявам, 

                                вече не обещавам, не аз не обещавам,

                                неща които няма как да изпълнявам.

                                04.11.18