Nov 6, 2018, 6:22 PM

Как пак да обещая

  Poetry » Love
770 0 0

                                След нашата раздяла аз как си обещавах

                                да не плача и тъй да стане се надявах,

                                обаче друго стана да сдържам не успявах

                                сълзите си, не воля, а сила аз им давах.

 

                                Реших да давам сила, аз исках да си моя,

                                без теб разбрах тъмен облак какво, какво е,

                                без теб разбрах стрелките как истински застиват,

                                гуми едри черни – минутите ми сиви.

 

                                Минутите със сълзи, тъй плачещи минути,

                                аз плача и се лутам, да, плача и се лутам,

                                корав ще бъда много, колко си го повтарях,

                                усещах как безумно, безшумно се събарях

 

                                Теб няма те и страдам, безкрайно много страдам,

                                повалят ме, със сълзите и аз просто падам,

                                сълзите ми не спират, не искат да се спират,

                                поводи за пътя си всеки път намират.

 

                                Как пак да обещавам, как пак да обещавам,

                                как да го изпълнявам, как да го изпълнявам,

                                винаги се лъжа, мен лъжа сполучливо,

                                ще плача всеки път като обич си отива.

 

                                Как пак да обещавам, всеки път обещавам,

                                сълзи проливам и няма как да изпълнявам, 

                                вече не обещавам, не аз не обещавам,

                                неща които няма как да изпълнявам.

 

                                04.11.18              

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Явор спасов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...