Как с уроците на мама лесно става се голяма
Вчера с майка си Мецана
дъщеричката разбрана
букви почна да разглежда
как се пишат и изглеждат.
Днес като учител строг
мама пита в нов урок:
- Тази буквички коя е?
- Мисля, че е Р, не зная -
казва малката Росина.
- Как не знаеш? Догодина
трябва, дъще, да четеш.
Искаш или пък не щеш,
ученичка ще си вече.
- Мамо, а защо ми рече
Руши, че съм още малка?
- Я не се сърди, че батко
той ви е от време кратко,
но играе с вас и тича.
Ти си му като сестриче.
- Батко ли е и на Рори?
- Да, разбира се! Говори
малко. Повече мълчи,
но добрите му очи
винаги успокояват.
Тук за миг се настанява
нова крехка тишина
и гласчето пак я пита:
- Трябва ли да съм сърдита,
затова, че вчера Рори
блъсна ме и ме събори?
- Той не би те наранил.
Някъде се беше скрил
и изкочи ненадейно.
Извини ли се последно?
- Да! И даже ме прегърна.
После в храстите се върна
и глогинки с цвят червен
той донесе и на мен.
- Виждаш ли, не трябва, дъще,
ти на Рори да се мръщиш.
- Може ли да ти помагам?
Искам в тенджера да слагам
чесън див и пащърнак,
за да сготвим супа пак,
както вчера ти направи.
- Може! За да не забравиш
първия урок на мама,
готвиш ти - аз гледам само.
Ето ти една престилка,
тенджера, черпак, чинийка...
Мама Меца продължава
указания да дава
и да учи дъщеря си
как да готви тя в дома си.
- Но защо със дълга дръжка
е черпакът? - Роси пъшка. -
А и тенджерата - тежка.
Как го правиш ти без грешка?
- Ах, момичето на мама!
Ще пораснеш ти голяма,
тънкостите ще научиш.
Даже днес да не сполучиш
ястие да ни сервираш,
ти недей да се нервираш!
Без любов, помни от мама,
вкусна гозба, дъще, няма.
И докато си говорят
Мечо с Рори влиза в двора.
Влачат те огромен пън.
Този силен вятър вън
им напомня, че огнище
не гори само без нищо.
Утре ще го насекат,
а дървата приберат.
Мама Меца ги посреща:
- А набрахте ли ми нещо?
- Нося лешници в торбата,
да зарадвам с тях децата.
Може да отидем всички
с по-големите торбички.
Повече да наберем,
та да има да ядем.
- Мечо, днес ще ни гощава
дъщеря ни. Заслужава
ние да и кажем браво,
утре пак да ни направи.
И за да я поощрим,
нека и благодарим!
Малката Росина беше
тъй щастлива и цъфтеше
от похвалите на всички,
че е сготвила самичка.
Мама Меца пък сияе,
че родител е и знае
колко важно е децата
да се учат от бащата.
. . .
Вкъщи пак сте се събрали,
има вече и заспали
след изминалия ден.
Лека нощ, дете, от мен!
Следва: . . .
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Мария Панайотова Todos los derechos reservados
