Как с уроците на мама лесно става се голяма
Вчера с майка си Мецана
дъщеричката разбрана
букви почна да разглежда
как се пишат и изглеждат.
Днес като учител строг
мама пита в нов урок:
- Тази буквички коя е?
- Мисля, че е Р, не зная -
казва малката Росина.
- Как не знаеш? Догодина
трябва, дъще, да четеш.
Искаш или пък не щеш,
ученичка ще си вече.
- Мамо, а защо ми рече
Руши, че съм още малка?
- Я не се сърди, че батко
той ви е от време кратко,
но играе с вас и тича.
Ти си му като сестриче.
- Батко ли е и на Рори?
- Да, разбира се! Говори
малко. Повече мълчи,
но добрите му очи
винаги успокояват.
Тук за миг се настанява
нова крехка тишина
и гласчето пак я пита:
- Трябва ли да съм сърдита,
затова, че вчера Рори
блъсна ме и ме събори?
- Той не би те наранил.
Някъде се беше скрил
и изкочи ненадейно.
Извини ли се последно?
- Да! И даже ме прегърна.
После в храстите се върна
и глогинки с цвят червен
той донесе и на мен.
- Виждаш ли, не трябва, дъще,
ти на Рори да се мръщиш.
- Може ли да ти помагам?
Искам в тенджера да слагам
чесън див и пащърнак,
за да сготвим супа пак,
както вчера ти направи.
- Може! За да не забравиш
първия урок на мама,
готвиш ти - аз гледам само.
Ето ти една престилка,
тенджера, черпак, чинийка...
Мама Меца продължава
указания да дава
и да учи дъщеря си
как да готви тя в дома си.
- Но защо със дълга дръжка
е черпакът? - Роси пъшка. -
А и тенджерата - тежка.
Как го правиш ти без грешка?
- Ах, момичето на мама!
Ще пораснеш ти голяма,
тънкостите ще научиш.
Даже днес да не сполучиш
ястие да ни сервираш,
ти недей да се нервираш!
Без любов, помни от мама,
вкусна гозба, дъще, няма.
И докато си говорят
Мечо с Рори влиза в двора.
Влачат те огромен пън.
Този силен вятър вън
им напомня, че огнище
не гори само без нищо.
Утре ще го насекат,
а дървата приберат.
Мама Меца ги посреща:
- А набрахте ли ми нещо?
- Нося лешници в торбата,
да зарадвам с тях децата.
Може да отидем всички
с по-големите торбички.
Повече да наберем,
та да има да ядем.
- Мечо, днес ще ни гощава
дъщеря ни. Заслужава
ние да и кажем браво,
утре пак да ни направи.
И за да я поощрим,
нека и благодарим!
Малката Росина беше
тъй щастлива и цъфтеше
от похвалите на всички,
че е сготвила самичка.
Мама Меца пък сияе,
че родител е и знае
колко важно е децата
да се учат от бащата.
. . .
Вкъщи пак сте се събрали,
има вече и заспали
след изминалия ден.
Лека нощ, дете, от мен!
Следва: . . .
© Мария Панайотова Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Ако и родителите успеят да научат нещо от тази книжка, бих била щастлива! Все пак по възраст те могат да бъдат мои деца, а тяхните малчугани мои внуци! Благодаря ти, Бени! ❤️
-
Марийче, почти всеки стих е полезен съвет за децата и техните родители, при това поднесен ненатрапливо, естествено, в хода на сюжетното развитие. Поздравления!
-
Храниш душата ми с милия си коментар!
Благодаря ти, Марианка! -
Истините за живота са различни от приказките, които се опитват да ни направят по-добри.
Жоро, благодаря ти! И на мен ще ми бъде трудно да се разделя с героите си... 🐻 -
Много тъжно ми стана, Мария, от последния ти коментар.
Пустите му пари.
Но си права - в тази наша държава при мнозина те не стигат дори за ежедневните разходи, а обикновените, човешки радости, като една книжка примерно, вече са в раздел Екстри...
Тъжно е това.
Е, това е реалността...
И ще завърша с усмивка, въпреки мъката.
Пращам ти много усмивки и ще ти издам, че вече съм верен фен, на мечоците 🐻😊💖🌹💖😊🐻 -
Подсказваш ми интересна идея, Роси, но след 2-3 глави мисля да прекратя вече тези истории. Кой ще издаде и как такава голяма детска книга с илюстрации? Много скъпо и непосилно ще стане за родителите. Но може и да се опитам да го съобщя само като факт в последните истории. Благодаря ти!
-
Отново с нетърпение чаках продължението и естествено това внесе слънце в деня ми! А дали няма и Вълчан да се сдобие с такова щастие?! Някак има загатване за една вдовица вълчица, но с благородна душица??!
-
И каквото да се случи,
с примера си ще ни учат
тези приказни герои,
станали другари твои!
Уроците наистина са много, важното е да ги забележим и помислим над тях.
Благодаря ви с прегръдка, момичета! ❤️ -
Тия твоите герои много поучителни напоследък
Поздрав за подарените ни емоции и усмивки! -
Краси, Пепи, усмихнат и по детски лек и безпроблемен да е денят ви, желая ви го от ❤️ сърце!
-
Поредният урок житейски
как приказно във стихче лее се!
Така в игри и във забава
минават дните в горската дъбрава!
Поздравления! -
Приказката продължава
все по-хубава да става!
Всички тайничко в гората,
се надяват, че съдбата
мечи сънища сънува
и мечетата целува!
Лека нощ мечета сладки,
утре - всичките с тетрадки!! -
Лека сънища желая!
Не заспиваш, вече зная,
ти без приказка любима.
Утре вечер- пак ще има! -
Пак с усмивка на уста
мога вече да заспя 😊
А за приказката, пак Благодаря 🐻😃🐻
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
