7 mar 2007, 13:19

как само...

  Poesía
863 0 5
Как се прегръщахме,
как се целувахме -само... ние си знаем.                Как се ядосвахме,                как се ревнувахме -                само... ние си знаем.Как сме се любили,а как се обичахме -само... ние си знаем.                 Как се разделяхме и                 как се събирахме -                 само... ние си знаем.И пак се събирахмеи пак сме се любилитака, както ние си знаем.                 Как се разпръснахме                 и как се погубихме -                 всеки... самичък си знае.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Анета Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Прекрасно!!!
  • Всеки може да разпознае себе си и своите чувства именно в тези твои стихове.Прекрасно е!
  • Странно е,когато си спомняш моментите с някой.....а те са вече само минало усещане и тежак спомен,този момент на "разпраскването" е толкова объркващ.А носталгията по красива връзка винаги си остава.Тя ражда такива искрени стихове като твоя.Браво от мен.
  • много е хубаво!!!
  • Много хубаво!!! Поздрави!!!

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...