7 mar 2007, 13:19

как само...

  Poesía
867 0 5
Как се прегръщахме,
как се целувахме -само... ние си знаем.                Как се ядосвахме,                как се ревнувахме -                само... ние си знаем.Как сме се любили,а как се обичахме -само... ние си знаем.                 Как се разделяхме и                 как се събирахме -                 само... ние си знаем.И пак се събирахмеи пак сме се любилитака, както ние си знаем.                 Как се разпръснахме                 и как се погубихме -                 всеки... самичък си знае.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Анета Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Прекрасно!!!
  • Всеки може да разпознае себе си и своите чувства именно в тези твои стихове.Прекрасно е!
  • Странно е,когато си спомняш моментите с някой.....а те са вече само минало усещане и тежак спомен,този момент на "разпраскването" е толкова объркващ.А носталгията по красива връзка винаги си остава.Тя ражда такива искрени стихове като твоя.Браво от мен.
  • много е хубаво!!!
  • Много хубаво!!! Поздрави!!!

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...