7.03.2007 г., 13:19 ч.

как само... 

  Поезия
669 0 5
Как се прегръщахме,
как се целувахме -
само... ние си знаем.
                Как се ядосвахме,
                как се ревнувахме -
                само... ние си знаем.
Как сме се любили,
а как се обичахме -
само... ние си знаем.
                 Как се разделяхме и
                 как се събирахме -
                 само... ние си знаем.
И пак се събирахме
и пак сме се любили
така, както ние си знаем.
                 Как се разпръснахме
                 и как се погубихме -
                 всеки... самичък си знае.

© Анета Всички права запазени

Авторът е забранил гласуването.
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Прекрасно!!!
  • Всеки може да разпознае себе си и своите чувства именно в тези твои стихове.Прекрасно е!
  • Странно е,когато си спомняш моментите с някой.....а те са вече само минало усещане и тежак спомен,този момент на "разпраскването" е толкова объркващ.А носталгията по красива връзка винаги си остава.Тя ражда такива искрени стихове като твоя.Браво от мен.
  • много е хубаво!!!
  • Много хубаво!!! Поздрави!!!
Предложения
: ??:??