7 мар. 2007 г., 13:19

как само...

864 0 5
Как се прегръщахме,
как се целувахме -само... ние си знаем.                Как се ядосвахме,                как се ревнувахме -                само... ние си знаем.Как сме се любили,а как се обичахме -само... ние си знаем.                 Как се разделяхме и                 как се събирахме -                 само... ние си знаем.И пак се събирахмеи пак сме се любилитака, както ние си знаем.                 Как се разпръснахме                 и как се погубихме -                 всеки... самичък си знае.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Анета Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Прекрасно!!!
  • Всеки може да разпознае себе си и своите чувства именно в тези твои стихове.Прекрасно е!
  • Странно е,когато си спомняш моментите с някой.....а те са вече само минало усещане и тежак спомен,този момент на "разпраскването" е толкова объркващ.А носталгията по красива връзка винаги си остава.Тя ражда такива искрени стихове като твоя.Браво от мен.
  • много е хубаво!!!
  • Много хубаво!!! Поздрави!!!

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...