7 мар. 2007 г., 13:19

как само...

866 0 5
Как се прегръщахме,
как се целувахме -само... ние си знаем.                Как се ядосвахме,                как се ревнувахме -                само... ние си знаем.Как сме се любили,а как се обичахме -само... ние си знаем.                 Как се разделяхме и                 как се събирахме -                 само... ние си знаем.И пак се събирахмеи пак сме се любилитака, както ние си знаем.                 Как се разпръснахме                 и как се погубихме -                 всеки... самичък си знае.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Анета Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Прекрасно!!!
  • Всеки може да разпознае себе си и своите чувства именно в тези твои стихове.Прекрасно е!
  • Странно е,когато си спомняш моментите с някой.....а те са вече само минало усещане и тежак спомен,този момент на "разпраскването" е толкова объркващ.А носталгията по красива връзка винаги си остава.Тя ражда такива искрени стихове като твоя.Браво от мен.
  • много е хубаво!!!
  • Много хубаво!!! Поздрави!!!

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...