Как се пише есенна поезия,
без да бъде леко в стил "тъга"?
Като всичко вън крещи, че ето Я -
мразовита иде сутринта.
Като химикалът във ръката ти
почва да прекъсва и... мълчи!
Бавно претопява се омаята
от доскоро парещи лъчи.
Във душата ти започва тихичко
пак на пръсти да пълзи една
отрезняла в дъждовете истина,
че римуват се "мечти" с "лъжа". ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse