Как се пише есенна поезия?
Как се пише есенна поезия,
без да бъде леко в стил "тъга"?
Като всичко вън крещи, че ето Я -
мразовита иде сутринта.
Като химикалът във ръката ти
почва да прекъсва и... мълчи!
Бавно претопява се омаята
от доскоро парещи лъчи.
Във душата ти започва тихичко
пак на пръсти да пълзи една
отрезняла в дъждовете истина,
че римуват се "мечти" с "лъжа".
Пак навличаш старите съмнения
и започваш бавно да броиш
колко много, много прегрешения
изкупуваш, докато тъжиш.
По челото ти две нови бръчици
философски почват да творят
депресивните умотворения,
че безпътицата ражда път...
А пък вероятно може иначе!
Есента да стане наш сезон.
Да се влюбим в пъстрите ù истини
без тъга... Единствено с поколон.
© Йордан All rights reserved.
