Бяха чудни години. Необяздени кончета във река,
тя - девойче наивно до глупост, със неясна съдба.
Във някаква нощ пияна от младост и щури копнежи
любов нелогична я хвана във своята призрачна мрежа.
Не, не беше красавец. Може би беше мъничко грозен
(тоя случай до днес си остана необясним, куриозен),
но влюби се някак безпаметно, диво завинаги в него,
а той пък трофейно кокарда окичи със нейното его.
И, както във роман след кулминация, следва развръзка,
оказа се трън в епилога - балонът им шарен се пръсна.
В послеслова даже сърдито жужаха и стършели.
Със изчерпан сюжет двупосочно романът завърши. ...