23 nov 2014, 12:51

Как си подритваш живота, човеко

  Poesía
853 0 2

как си подритваш
живота, човеко.
сякаш е камък
по прашния път.

сякаш е даден
за цялата вечност;
сякаш ще имаш
някога друг.

как пропиляваш
дните безделно,
без да оставяш
след тебе следа.

луташ се там,
пълзиш самоцелно,
по тебе пристъпва
полека смъртта.

тя ще те грабне
все някога, знаеш.
какво ще остане
след тебе тогава?

живот, изживян
по чуждите стъпки.
живот неживян
е вече забравен.

(как си пилееш
богатството, братко.
в сметки на дребно,
все теглиш черти.

обаче животът
щом тегли чертата,
смелият само
оставя следи…)

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Или Дадарова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Избирайки да върви по брега, където се разбиват вълните на морето, човек върви най лесно - и си мисли че оставя най дълбоки следи. Но те най - бързо биват заличенио. Само онези ( смелите ) строят кораби и дори да разбият този кораб, следата от него остава много по - дълго.
    Много истинни и въздействащи стихове!
  • Браво, Или!
    Много ми хареса твоя стих!
    Много зряло и философски написан
    за твоята крехка възраст!
    Поздрави!

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...