Как си подритваш живота, човеко
как си подритваш
живота, човеко.
сякаш е камък
по прашния път.
сякаш е даден
за цялата вечност;
сякаш ще имаш
някога друг.
как пропиляваш
дните безделно,
без да оставяш
след тебе следа.
луташ се там,
пълзиш самоцелно,
по тебе пристъпва
полека смъртта.
тя ще те грабне
все някога, знаеш.
какво ще остане
след тебе тогава?
живот, изживян
по чуждите стъпки.
живот неживян
е вече забравен.
(как си пилееш
богатството, братко.
в сметки на дребно,
все теглиш черти.
обаче животът
щом тегли чертата,
смелият само
оставя следи…)
© Или Дадарова All rights reserved.
