Как си подритваш живота, човеко

Nov 23, 2014, 12:51 PM

Poetry

560 0 2

как си подритваш
живота, човеко.
сякаш е камък
по прашния път.

сякаш е даден
за цялата вечност;
сякаш ще имаш
някога друг.

как пропиляваш
дните безделно,
без да оставяш
след тебе следа.

луташ се там,
пълзиш самоцелно,
по тебе пристъпва
полека смъртта.

тя ще те грабне
все някога, знаеш.
какво ще остане
след тебе тогава?

живот, изживян
по чуждите стъпки.
живот неживян
е вече забравен.

(как си пилееш
богатството, братко.
в сметки на дребно,
все теглиш черти.

обаче животът
щом тегли чертата,
смелият само
оставя следи…)

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

sauronboab (Борислав Ангелов)

2014-11-24T13:29:42+02:00

Избирайки да върви по брега, където се разбиват вълните на морето, човек върви най лесно - и си мисли че оставя най дълбоки следи. Но те най - бързо биват заличенио. Само онези ( смелите ) строят кораби и дори да разбият този кораб, следата от него остава много по - дълго.
Много истинни и въздействащи стихове!
plama7 (Пламена Владимирова)

2014-11-23T18:01:52+02:00

Браво, Или!
Много ми хареса твоя стих!
Много зряло и философски написан
за твоята крехка възраст!
Поздрави!