22 dic 2011, 20:04

Как започна всичко... 

  Poesía » De amor
738 0 2

 

Познавах те отдавна, от година може би,

виждала съм те почти всеки ден.

Но защо точно в онзи миг ти ме плени

и оттогава до днес си важен за мен.


Всичко започна от една усмивка невинна,

пленяваща дори и лунната светлина.

Как ме плени с онзи поглед ефирен,

как преоткри в мен любовта.


Усещах докъде ще стигнат нещата,

че влюбена съм вече в теб.

Как се запали помежду ни искрата

и разпръсна обичта ни навред.


Всичко между нас беше много добре,

макар и с пречки, любовта ни продължи.

Обичахме се истински от душа и сърце,

но всичко с времето постепенно се промени.


Как ли се стигна до днешния студен миг,

когато ти не си същият,а вече променен.

Нищо не е и не може да е както преди,

остана само споменът, някога споделен!

 

© Иваничка Петкова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Желая ти, щастие!
    Гледай само на пред! Весели празници!
  • Мила Иваничка всичко има начало и край... Жалко че бързо е отлетяла тръпката! Но ... гледай напред може да откриеш едно начало с прекрасен край... Весели празници!
Propuestas
: ??:??