Как започна всичко...
Познавах те отдавна, от година може би,
виждала съм те почти всеки ден.
Но защо точно в онзи миг ти ме плени
и оттогава до днес си важен за мен.
Всичко започна от една усмивка невинна,
пленяваща дори и лунната светлина.
Как ме плени с онзи поглед ефирен,
как преоткри в мен любовта.
Усещах докъде ще стигнат нещата,
че влюбена съм вече в теб.
Как се запали помежду ни искрата
и разпръсна обичта ни навред.
Всичко между нас беше много добре,
макар и с пречки, любовта ни продължи.
Обичахме се истински от душа и сърце,
но всичко с времето постепенно се промени.
Как ли се стигна до днешния студен миг,
когато ти не си същият,а вече променен.
Нищо не е и не може да е както преди,
остана само споменът, някога споделен!
© Иваничка Петкова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Мила Иваничка всичко има начало и край... Жалко че бързо е отлетяла тръпката! Но ... гледай напред може да откриеш едно начало с прекрасен край... Весели празници!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Гледай само на пред! Весели празници!