19 nov 2004, 23:29

Кака

  Poesía
2.2K 0 4
Сега си ти далеч от мен,
и трябва да сме разделени всеки ден.
Незнаейки, че нашата съдба ще е такава,
се радвахме на детството тогава,
когато бяхме заедно и нощ и ден,
аз бях до теб, и ти бе винаги до мен.
Далеч си ти от мен сега,
така реши да бъде нашата съдба.
Ако можех нещичко да променя,
ще обърна аз дори за теб света.
Но не мога да направя нищо аз сега,
освен да те сънувам нощем във съня,
във който влиза гордо, моята сестра,
която е за мен единствената на света.
Ала се събуждам пак в леглото меко,
питайки се "защо сестричката ми е толкова далеко?"
И питам аз жестоката съдба,
"с какво заслужиха раздяла тези две деца?"
Сега те виждам, стоиш изправена пред мен,
Изгря отново слънце в моя мрачен ден.
До мен си ти, не се далеко,
докато не се събудя пак в леглото меко.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Тони Янчев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...