19 nov 2004, 23:29

Кака

  Poesía
2.2K 0 4
Сега си ти далеч от мен,
и трябва да сме разделени всеки ден.
Незнаейки, че нашата съдба ще е такава,
се радвахме на детството тогава,
когато бяхме заедно и нощ и ден,
аз бях до теб, и ти бе винаги до мен.
Далеч си ти от мен сега,
така реши да бъде нашата съдба.
Ако можех нещичко да променя,
ще обърна аз дори за теб света.
Но не мога да направя нищо аз сега,
освен да те сънувам нощем във съня,
във който влиза гордо, моята сестра,
която е за мен единствената на света.
Ала се събуждам пак в леглото меко,
питайки се "защо сестричката ми е толкова далеко?"
И питам аз жестоката съдба,
"с какво заслужиха раздяла тези две деца?"
Сега те виждам, стоиш изправена пред мен,
Изгря отново слънце в моя мрачен ден.
До мен си ти, не се далеко,
докато не се събудя пак в леглото меко.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Тони Янчев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...