Горчива любов.
Две думи са достатъчни
да опишем всички дни.
Не стигна малко и залитнахме,
уви.
Свърши...
И сега какво...
Боли ли.
Сигурно боли да
притискаш чувствата в себе си.
И какво сега...
Свърши ли?...
Всичко пак е както преди?...
Сякаш нищо не се е случвало...
преди... и сега...
Ще забравим... сякаш не е било никога.
Ще продължим по старото ежедневие.
Ще ходим по същите улици.
Ще правим същите неща...
Ще гледаме със същите очи и
ще мислим както преди...
Събираxме сълзите си...
и ги пъхаxме в чашата...
После се опитваxме да удавим
спомените в собствените си сълзи.
Сякаш никога не са били.
Сякаш можем да махнем веднъж с ръка
и да ги изтрием...
Да се мразим ли...?
Зза това, че не можахме да ги скрием...?
Да съжаляваме ли, за това, че
не успяхме да се справим...
Да се радваме, че
ги няма вече?
Но тях ги има.
 Имаше ги... преди.
 Някога преди.
 Когато беше и Горчивата любов.