Вървях си бавно и свела бях умислено глава.
Замислена за своите проблеми,
за всичко друго чужд ми бе света.
На вън валеше сняг,а аз погледнах към небето.
И както в приказката стара
една снежинка прободе ми сърцето.
Изведнъж усетих как механично се усмихвам
и усетих злоба и жажда за отмъщение във себе си.
Помислих си,че не е честно само аз да страдам
и че не е никак честно само аз да съм сама.
Изплаших се от себе си и от своята съдба.
И както в приказката стара ...