21.11.2004 г., 10:34

Както в приказката стара

1.5K 0 1
Вървях си бавно и свела бях умислено глава.
Замислена за своите проблеми,
за всичко друго чужд ми бе света.
На вън валеше сняг,а аз погледнах към небето.
И както в приказката стара
една снежинка прободе ми сърцето.

Изведнъж усетих как механично се усмихвам
и усетих злоба и жажда за отмъщение във себе си.
Помислих си,че не е честно само аз да страдам
и че не е никак честно само аз да съм сама.
Изплаших се от себе си и от своята съдба.
И както в приказката стара
сякаш дявола говореше през моята уста.

Колко беше страшно!Демоните ме викаха при себе си,
а аз безсилна бях за да ги спра.
Не исках да бъда превърната във камък,
но не исках и да продължа.
И както в приказката стара
сякаш ледена кралица отнемаше ми радостта.

Бавно с всеки отминаващ ден,отиваше си и човешкото у мене
отиваше си и последната надежда,
че ще мога някога да се спася.
Но не всичко беше както в приказката стара!
Аз останах си самичка,мене никой не можа да ме спаси.
От дяволите бях разкъсана и тяхна стана моята душа!


П.П.:Дано се досетите за коя приказка говоря!


Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Силвето Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Не че съм се съмнявал в теб sessil, но този път останах приятно изненадан. Много ми хареса!

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...