9 feb 2012, 0:06

Както вчера

  Poesía
684 0 4

Днес ми е тъжно...

както бе вчера.

И сърцето не спира да плаче.

Сълзите се стичат,

аз цяла треперя,

ти си далече обаче.

 

Днес аз ще страдам...

както бе вчера.

И със болка ще търся надежди.

Дали обаче аз ще намеря

обляна във кърви и черни одежди.

 

Днес ми е тъжно...

както бе вчера.

И лед ми сковава душата.

Замръзва ми погледът,

но още усещам

топлината твоя и свободата.

 

Днес аз ще плача...

както бе вчера.

Да бъда щастлива аз не умея.

Но пред теб пак с усмивка

ще се покажа,

за да видиш, че и без тебе живея.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Толина Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Точно така! Покажи му се с усмивка, за да разбере, че МОЖЕШ И БЕЗ НЕГО. Привет
  • То стихотворението не беше за мен , аз дори не пия !
  • Не го кори, Ели - пияно е момичето. Пък е и само на 16. Пита се къде са били родителите й!
  • Абе, тия лични местоимения за нищо ги нямате. Макар в конкретния случай туй да му е кусура.

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...