9.02.2012 г., 0:06

Както вчера

678 0 4

Днес ми е тъжно...

както бе вчера.

И сърцето не спира да плаче.

Сълзите се стичат,

аз цяла треперя,

ти си далече обаче.

 

Днес аз ще страдам...

както бе вчера.

И със болка ще търся надежди.

Дали обаче аз ще намеря

обляна във кърви и черни одежди.

 

Днес ми е тъжно...

както бе вчера.

И лед ми сковава душата.

Замръзва ми погледът,

но още усещам

топлината твоя и свободата.

 

Днес аз ще плача...

както бе вчера.

Да бъда щастлива аз не умея.

Но пред теб пак с усмивка

ще се покажа,

за да видиш, че и без тебе живея.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Толина Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Точно така! Покажи му се с усмивка, за да разбере, че МОЖЕШ И БЕЗ НЕГО. Привет
  • То стихотворението не беше за мен , аз дори не пия !
  • Не го кори, Ели - пияно е момичето. Пък е и само на 16. Пита се къде са били родителите й!
  • Абе, тия лични местоимения за нищо ги нямате. Макар в конкретния случай туй да му е кусура.

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...