30 dic 2021, 20:49

Каква ли съм птица?

  Poesía » Civil
726 0 0

 

Хиляди мили! Каква ли съм птица?
Ни пролет, ни есен е, а полетях.
Сезони няма за който обича!
Пеша бих извървяла ги пак!
......
От дни небето е сиво, навъсено.
Пословичното английско небе.
Шиба дъждът - корито продънено,
непредвидим като малко дете. 

 

Ден не пропусна. Дали от тъга
сипе сълзи по тротоарите?
Мокър до кости подгизна града,
островърхите къщи с ливадите. 

 

А зад стъклата е топло. Уют!
Шумно е, животът продължава
със звънкия глас на внучка и внук.
На  хиляди мили, в чужда държава. 

 

Тук броени са дните ми, sorry,
под плачливото чуждо небе и мъгла.
Но аз съм щастлива, щом винаги има
дом и отворена с обич врата. 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Даниела Виткова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...