Хиляди мили! Каква ли съм птица?
Ни пролет, ни есен е, а полетях.
Сезони няма за който обича!
Пеша бих извървяла ги пак!
......
От дни небето е сиво, навъсено.
Пословичното английско небе.
Шиба дъждът - корито продънено,
непредвидим като малко дете.
Ден не пропусна. Дали от тъга
сипе сълзи по тротоарите?
Мокър до кости подгизна града,
островърхите къщи с ливадите.
А зад стъклата е топло. Уют!
Шумно е, животът продължава
със звънкия глас на внучка и внук.
На хиляди мили, в чужда държава.
Тук броени са дните ми, sorry,
под плачливото чуждо небе и мъгла.
Но аз съм щастлива, щом винаги има
дом и отворена с обич врата.
© Даниела Виткова Все права защищены